за нея. <3

и вече бе време да напиша това.. нещо, това признание, обяснение за нея, за моята.. моята.. душа. да, тя е част от мен, от това, което съм, от това, което станах през тези 2 години. и тя бе човекът, който се усмихваше с мен под септемврийското слънце, когато се влюбвах. беше там, за да ме окуражава и да бъде с мен след всяка загуба. да ми помогне да си избера някое от онези цветни парцалчета от индийския или нещо друго. но това са дреболии. това е най-малката част, която може да опреличи нашото причятелство. защото не мога дори 2 часа без нея. звъним си по телефона само, за да си кажем какво праивм в момента и .. просот да седим, слушайки тежкото си дишане. колко ли милиони пъти една друга сме се ядосвали и.. отново едно до друга сме посрещали всяка трудност. след всеки порой, след всяко земетресение. след всеки 11ти ден в месеца, след всяка среща с "тъмните хора". и не е толкова хубово, не може да опише вихрушката от чувства. не може да опише колко невероятни моменти сме имали заедно, смеейки се. и дори не мога да намеря правилната дума, за да опиша любовта си към нея. как всеки път, при всеки трепет, при всяка пролята сълза, бях до нея и виждах през нейните очи. не мога да да продължа, защото ще се разплача, смеейки се, спомняйки си следобедите с големите възглавници и претичващи топки козина. мога само да кажа " благодаря ти, обичам те" и тихомълком да си замина.

*Мия, обожавам те. <3