мисли, обвити в една съдба.

Вървя по пътя осеян с дупки, чудеща се, дали това е правилната посока.
Вълните шумно се разбиват в острите скали, точно както мечтите ми.
Небето, все така мрачно, подготвя света за предстоящата буря.
Сърцето ми бавно отмеря секундите живот, давайки преднина на колите.
Малки капки се стичат по лицето ми, но не мога да разбера дали това са мои сълзи, или на небето.
Не чувствам напълно нищо, освен болката, която раздира гърдите ми.
Мислите ми са далеч над океана, загубени в миналото.
Малка червена точка се приближава към мен, но аз съм мъртва за света.
Спирачки се удрят уплашено, но е твърде късно.
Незнаеща, търсеща и все така празна, се оглеждам за болката.
С очи претърсвам пространството, но небето, вълните и меланхолията вече ги няма.
Тишината ме обгръща с ръце и аз доброволно се оставям на тъмнината.