любов в миналото.

И очите ми бавно привикваха с тъмнината.
Стрелките се гонеха една след друга,
като с играта си нарушаваха идеалната тишина.
Само той липсваше.
Неговата красива усмивка,
прекрасните му кафеви очи и топлите му ръце,
които се обвиваха около мен всяка вечер.
И мислите ми се лутаха около тези спомени,
с ръце проследявах извивките му.
Гласът му ме успокояваше,
даваше ми надежди, но вече нищо не бе останало.
Сърцето ми, душата ми...
Времето препускаше покрай мен,
Подминавайки ме, потънала в спомени.
И бе по-добре да се вкопча в тях,
Отколкото да се лутам сама из настоящето.